Гледам те. Гледам как отдалечаваш се от мен,
на залязваща звезда ми ти приличаш,
сълзи солени лея в този тъжен ден,
защото, мила, веч не ме обичаш.
По пътя тръгваш - неизвестното пред теб е,
а пред мене, зная, скръб стои,
а отгоре от смраченото небе
дъжд като река от сълзи струи.
Но почакай, мила, за минута спри се,
погледа си извърни назад
и виж - навсякъде около мене есен настани се,
навсякъде във моя умиращ свят.
А аз като дърво загубило последния си плод,
нещастен очи забил съм във земята
и неусетно от мен отиде си жаждата за живот,
като бутилка празна опустя душата.