Споделяхме съдбовни истини,
животът би ни с грубите си лапи,
започвахме отново, и на чисто,
нагоре към високото да драпаме.

Навярно вълк, през нощи бели виех,
душата прокълната бе вълчица,
от живата вода на любовта не пиех,
светът се свеждаше до скица.

Едно затрогващо \"Обичам те\"
съпътстваше дълбоките ти усети,
с прокобни имена изричана
прогнената в мене пустош.

Презирах вече мрачните прокоби,
вещаеха най-страшните трагедии,
цветя берях по късна доба,
надсмивах се над черни веди.

Букет от рози, бяха без бодлите,
потрудих се за теб да ги откърша,
опазих любовта ни от крадците
и жилех с жилото на стършел.

Сега си ти до мене... гола,
разпръснала дълбоките съмнения
и звук на виеща виола
разби представите за тление.

Едо затрогващо \"Обичам те\"
съпътстваше дълбоките ми усети,
с прокобни имена изричана
прогонената в тебе пустош.