Утрото е вече залез,
а аз съм по стар с ден,
отмина тъй чаканото днес,
превърна се в спомен съвършен .
Отлитна към звездите
всеки наш вълшебен миг,
останаха сълзи в очите,
и дълбоко в нас един отчаян вик .
Нощта е по-тъмна от всякога,
изгубихме се...
в едно далечно някога .