ТЯЛОТО

          Тече през моя град бързоструйна и бистра река. До нея, на големия площад децата гонят своите гълъби пред щастливите майки.
          Над площада има една голяма тераса - кафене, от която винаги лъха спокойствие.
          Седя на тази тераса и се радвам на неизчерпаемата красота на този усмихнат свят.
          Срещу мене сядат майка и дъщеря. Не са от моя град. Веднага дадох име на
младото момиче - Тялото. (Аз така правя - кръщавам хората на това, което най-много
ме впечатлява у тях.)
          Бог беше вложил много фантазия, когато я е създавал, но с най-нежна четка я е докосвал, докато щедро извайвал кожата ѝ. С невероятна  прецизност бе сложил едва забележима бенка на дясното ѝ слепоочие.
          Никога не бях виждал такова съвършенство!
          И това ефирно същество стоеше само  на метър от мен - от другата страна на масата.
          Не можах да видя очите ѝ - бяха прикрити с тъмни очила. Това ѝ даваше
възможност  необезпокоявана да наблюдава как с очи изследвам съвършеното ѝ лице. 
  В един момент попита за разписание на автобусите за София. Един от моите приятели ѝ предложи. Тя започна да го разглежда като невинно  извърна така тялото
си, че любопитен слънчев лъч блесна под бялата ѝ шия и подчерта изящната извивка на
гърдите ѝ.
           След миг се наведе така, че слънчевия лъч огря най-съкровената грапавина на
лявата ѝ гръд.
            Никога не съм предполагал, че такова съвършенство може да блесне с цялото си великолепие само на една ръка разстояние от жадните ми очи.
            Преобърна се в мене света, зашеметен от тази внезапна красота!
            Времето спря в един безкраен миг!
            По този начин тя ме възнаграждаваше за това, че бях оценил красотата ѝ - това,за което са жадни всички жени и ги кара да се чувстват толкова самотни ако не го получат...
             След миг вълшебството свърши. Нежното тяло се изправи . Скри се невероятната гръд отново зад непроницаемата преграда.
             Останаха само моите опиянени влажни очи...
             Платиха кафетата и се изправиха.
             Отместиха се за миг очилата.
             Светкавичен поглед!
             ...И отмина във времето...

             03.01.2011 г.