ПРОСТО...СЪДБА
Птици се реят в простора.
Пърхат с крила.
С песни огласят ефира
С на ангел гласа.
Господи, нима са щастливи?
Просто...
това е тяхна съдба.
Вятър играе си с клони.
Трепкат листа.
Светлинките проблясват игриво.
Сменят цвета.
Господи, нима са щастливи?
Просто...
това е тяхна съдба.
Вълните танцуват пенливи.
Разресват къдри.
Бреговете целуват звънливо.
Пръскат искри.
Господи, нима са щастливи?
Просто...
и това ли е тяхна съдба?
Светът се щура замаян.
Коронясва пари.
Убива, краде и сношава.
Отравя с лъжи.
Господи, нима сме щастливи?
Просто...
а това ли е наш`та съдба?