ВРАБЧЕТА 

В този снежен зимен ден
на моя само прозорец птиците кацат -
за трошици пристигат при мен,
дето мойта ръка е оставила.

Оглеждат се плахо врабчетата
и бързо трошиците грабват,
отлитат при свойте деца
и за моята щедрост разказват.

Пристигат след туй на ята,
с благодарност те чуруликат -
не плаши ги вече снега,
че знаят - някой и тях ги обича.

И чувствам - през туй студено стъкло,
как стоплят моята къща
и полученото от мене добро,
умножено стократно ми връщат. 

10.02.2010 г.