Седнах да пия кафе. Бях си купила едно женско списание.

Прикова ме погледът ти с цвят и блясък на онези тъмночервени череши през май. Ами тази кожа гладка като стъкло и черти изваяни от скулптор.

Чудех се, ако целуна леката руменина по бузките ти, тя дали ще се засили? Какво ли има под тези дрехи си мислех аз?

Започнах мислено да те събличам бавно и страстно. Съблякох те и...

О, Боже, кожата ти настръхна от допира с въздуха. Зърната ти също настръхнаха. Погледът ми танцуваше замаяно от гледката.

Започнах първо да целувам раменете ти... Шията ти се изви на една страна опъната като струна. О... там на свивката е най-сладко да целуваш.

После слязох по-надолу покрай гърдите ти. Целунах ги само с върха на устните. Ти потрепера. Мммм, това сладко пъпче. Обиколих го с езиче и леко езичето го мушнах в дълбините му. Чу се тих далечен стон. И...

Това, което щях да целуна сега, бе твърдо и гладко като стомана. И него целунах. Ти остана без дъх. Целувах и бедрата ти, леките косъмчета галеха зачервените ми от целуване бузки.

По едно време осъзнах, че съм те нацелувала целия и не съм пропуснала нито сантиметър.

Бях възбудена... Смутих се... Опомних се...

Допих си кафето и станах. Бях получила душевен оргазъм.

Съзерцавала бях един красив мъж в едно списание с часове...

Кафе ли пих?!?! A списанието дали го прочетох????