Тъй сладки са тези сигнали,
промъкват се в мен
и се галят,
гръбнаци по
котешки търкат,
извиват
в наслада
и мъркат,
побъркват се,
пръскат в стотици
подобни камшици
езици,
които със връхчета
бягат,
разпадат се в зной
и прохлада...
прохлада и зной,
зной - прохлада,
вълна благовонна
помада,
потича,
и лази
с талази
и моля се
Бог да ме пази,
че вече самия не мога...
Сигнали със поглед,
със мирис,
лек намек във пъстрия
ирис,
със въздух
настръхнал в заряди
и смях
на фриволни
дриади
в гласа ти,
едва го подтискаш,
и близко си,
още по-близко...
И моля се
Бог да ме пази,
че вече самия на мога.