Какво ми стана не разбрах,
очите ти едва за втори път видях,
а вече си в сърцето  ми...

Какво да сторя не съзнах,
докато в прегръдките ти бях.
А времето безмилостно летеше,
летеше, летеше...

Сега си ти далеч и плача,
дори да знам, че нямам право.
Ти принадлежиш на своя свят,
в който нямам място аз.
Сама избрах да те допусна до сърцето си,
дори да знаех, че е грешка, и че
ще си тръгнеш.

Боли ме и моля те, ВЪРНИ СЕ !

Всичко ще забравя,
всички зад себе си ще оставя,
ела - вземи ме със себе си...

Сигурно съм луда толкова лесно
да се влюбвам,
но ти,
но ти..
но ти...
си някак толкова различен.
В живота ми ела, отвлечи ме,
със себе си вземи ме...
Ела, със себе си вземи ме...

Най-голямата грешка си,
но като отрова си,
пак те искам, чуваш ли?

Дай ми право да те имам пак,
ще ти докажа...
Че никоя друга не заслужава любовта ти.
Не си отивай,
вземи ме.
Далече отведи ме,
и цял живот ще те обичам...

Знам, че грешна съм,
знам - невярна съм.
Но с тебе друга сякаш съм.
Не искам нищо от парите ти,
и нищо от колите ти,
това с никой друг не съм изпитвала.
Остави хилядите си жени и само с мене остани...

Лудост да е - пак твоите очи търся навред.
Ела, ела, ела...
викам без глас.
Тръгна си без да кажеш \"Сбогом\", но моля те -
ВЪРНИ СЕ!!!!