Не ме търси. Не искам да съм цяла.
Не ме подпалвай, просто изгори ме.
Косата ми от теб е побеляла,
а ти ми казваш – нямам име.
Не ме поднасяй вместо празнична вечеря,
на масата, върху която тя е яла –
трохите не от днес, и не от вчера
изсъхват грозно върху мушамата.
Не ме заменяй – с коша за боклуци,
със печката ще си говорим под сурдинка.
А тя за тебе ще е мръсната съдинка,
но аз ще си мълча. И... ще се скрия в ширма.
Не ме изхвърляй като празна опаковка,
замервайки със нея гордостта си.
Иди при нея – може да те ... стопли,
а ти докрай да изгориш. Дали готов си?!