Студ и мраз
скова земята…
Студ и мраз
скова душата…
Студ и мраз
смрази словата…
В студ и мраз
заглъхнаха полета
и гори… а навън вали…
вали… вали… и от това
боли, боли, боли…
Няма песен,
няма зов,
няма свод небесен…
зейна черна дупка…
озовах се в тъмен ров…
В тъмното на рова
цвете бяло, мъничко, съзрях…
О, еделвайс, мой снежен,
всеотдайна цял живот ти бях…
И пях… В теб душата си вселих…
и навеки в теб оставам,
в този недописан стих…