Не бе актьор, владетелят на куклите,
с мазоли по ръцете от конците,
любимка имаше, онази с буклите,
на сцената разплитайки косите,
коси, докосналите деликатно раменете
с дихание на утринна коприна,
с втъкано свежо, ароматно цвете,
откъснато от утринна градина.
От много време беше господарят,
владетел без корона, кукловодът,
подхвърлен напосоки от съдбата стара,
провлачила и куклите по модата...
Сега е друго, куклите са господари,
а той натикан в ъгъла, на тъмно,
нанякъде от куклите изчезна чара,
но кой сред трудности не е осъмвал.
Играят куклите, струи безжизненост,
отпуснати, висят встрани конците,
приели свободата да капризничат
заплитаха се куклите в косите.
Остана споменът, владетелят на куклите
загуби сръчността си на ръцете,
опазил куклата със буклите,
докосващите деликатно раменете...