Минаха месеци, дни, часове... И още много ще преминат... Но с всяка изминала минута любовта към теб расте...

И още помня онази нощ безумна, когато тичахме в дъжда. Когато ти ръцете ми държеше и ме изпиваше с очи...

Копнежът ни остана неизказан.И губеха се думите в шума на гръмотевици. Ти с пръсти  нежни бършеше моите сълзи? Дали не бяха туй дъждовни капки само? И аз, и ти, за любовта си забранена всеки е наказан... Когато тялото от страст гори, а този огън само с още обич се гаси.... В онази нощ смело стъпвахме в локвите....  И бяхме пияни и безразсъдни... От страх да не те загубя в гърба ти забивах си ноктите.... Аз помня онази твоя усмивка, на която не мога да устоя.... И силното тяло, което се в мене притиска... Аз хиляди нощи бях много сама след това...

Но как да призная, че още те искам... Ти всеки ден покрай мене минаваш, а аз се правя на безразлична... Сърцето ми всеки път до лудост ти разтуптяваш...Не искам за тебе да бъда кукла безлична...

И никой друг не може да е заместител... Сърцето ми в теб тупти... Единствено любовта ти може да е мой лечител... Погледни ме в очите и го прочети... Останаха много неизказани думи... Една празнина помежду ни...

Китара със скъсани струни... Аз искам отново копнежът да спира дъха ми...