Красотата си отива заедно с живота. 

Така съм раздвоена. 

Казвах ти да не го правиш това. 

Всичко за един миг се разпада. 

Думите ти, 

те живеят в моите дни. 

Трябва да забравя огорчението си... 

Трябва да премахна всичките изгорели 

листове от живота си.  

Моята къща се руши, 

заедно с основите. 

Вярвах, но вярата далеч не стигна с мен. 

Остави ме сама. 

Никога нищо не ще успее да се построи 

след толкова неуспешни опити.  

Защо вечно нещо в мен гори ? 

Нищо не помогна, дори гласът ми - спри. 

Как да вървя на тази земя, 

исках да сляза... да намеря 

друго място.... за моята душа.