Мътни са звездите или ти отново ми насълзи очите,
нищо аз невиждам, на къде ли да поема ?!
Пътя изпари се, като във пустиня бродя,
и се мая и се питам, накъде ли да поема ?!
В посока непозната, себе си ще търся,
очите ти да зърна и тебе да прегърна,
ръката ти за миг да хвана и никога да не изпускам!
Сам, аз ще ходя без да спирам,
дори никъде да не стигам,
дори нищо да не намирам,
аз не ще се спирам...
докат тебе не намеря,
друга, аз не ще поискам!
Дори ще бягам, ще се връщам,
от яд на земята ще се тръшкам,
пътя на ръката си... ще гледам!
Ще се лутам дълго,
за да не се попитам...
аз ли съм, не съм ли?!
...и дали е още черна,
нещастната душа във мене?!