То беше някога, ала не беше време.
Зениците се свиваха до край в зелено.
Ръцете бяха оцветени със канела.
И беше истинско. Ех, дявол да го вземе!

И взе го дяволът – във ада го запрати
в замяна ме дари със ветрове и бури.
Танцуваха вещици. До полуда. Щури.
Децата си родиха – хроми и сакати.

То беше някога, ала не беше време.
Сърцата ни потракваха във влаков ритъм.
Но ти си тръгна, а аз забравих да те питам
защо реши и мене дявол да ме вземе.

Дори за него аз съм ялова и чужда.
Валпургиева нощ. Качена на магаре,
опашка дяволска размахвам вместо знаме.
А дяволите не от мене имат нужда.

Те искат теб за своята оргия жлъчна,
че принцът им умря и ти си царя.
А аз една звезда за помен ще запаля.
Студено ми е. Тъмно ми е. Тежко. Мъчно.