който е обвил деня..
Който прикрива нощта...
Който е в дълбините на
моята душа...
Измъкни ме от тъмната пропаст,
която в тайна се превръща...
Скрита в крепостта
между четири стени...
Хвани ръката ми
и с мен тръгни
в тъмното,
за да покажеш пътя...
На където двама можем
да отидем и
заедно да открием
отново светлина...
Плахото слънце
отново да изгрее,
за да знаем, че сме живи...
И в своите прегръдки
да се скрием
отново
докато мракът дойде...