Пак щастливо е сърцето,

усмивка грее на лицето!

На болката обърнах гръб,

не искам да живея в скръб.

Доста болка преживях,

но истината аз разбрах,

разбрах за твоето двуличие

и те дарявам с безразличие!

Но в мене има още вяра,

не ме уби твоята изневяра.

Вярно, че сърцето ми разби,

но имам аз приятели добри.

Спасиха ме със своята любов

и ето ме, отново съм готов

обич на всеки да дарувам,

мога даже пак да се шегувам!

И знам, че в някой чуден ден

Любовта ще спре до мен,

защото за сърцето ми ранено

все пак щастие е отредено!