Когато се пресекат траекториите
на вдишване и издишване,
на влизане и излизане,
на пристигане и заминаване,
на излитане и приземяване,
на влюбване и разлюбване -
точката е винаги една случайна G (от гара).
Или, по-скоро едно студено G-кафене,
с една единствена маса,
бар с изпокъсано фолио
и невъзможността да чуеш в него Бари Уайт,
с подскачащ от възбуда калорифер
срещу разкрачилата се сервитьорка
и непресъхващата влага в очите ти.
Не от цигарения дим
или късната есен навън,
а от неуспешно сключената ни сделка.
Завършила не с договор,
а с два разнопосочни билета.
Емотиконите тук не вършат работа.
Трябват си носни кърпички.
Не става и с натискане на ляв или десен бутон.
Иска се докосване на ръката
и повдигане на настроението ти траверсно.
Трудно е да се сейфи момента.
Влаковете се разминават файлово,
а в кошчето на хотела почасов
няма даже чаршафи смачкани.
Дочакахме всичко очаквано,
бързо се блъснахме антисемафорно,
но продължи като дълга метафора.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me