Пътека тайна вие се в гората,
гърдите й осеяни с цветя...
промушва се безшумно през тъмата,
под камъните скрила чудеса.

По нея стъпва влюбено момиче
избягало от уличния свят,
закичило в косите си лютиче...
по устните й грее аромат.

Не се страхува, тъмното я пази,
прикрило я от хорските очи.
Край нея сякаш бликат на талази
светулки като мънички звезди...

Дърветата, застанали шпалирно,
със вятъра й сториха поклон
и шепот благ докосна я всемирно,
предложил на сърцето й подслон.

Забърза се момичето красиво
към скритата поляна от мечти,
където я очакваше щастливо
Вълшебникът със сребърни коси.

„-Вълшебнико, обичам те безкрайно!\"-
момичето прошепна от душа...
„... Поднасям ти сърцето си омайно
и твоя съм... до края на нощта!\"...