Прегърнал, Мъжът, букета с цветя
закрачи, потънал във спомени,
с наведена, някак смутено глава,
поприкриващ сълзите отронени...
Понесе скърбящата своя душа
към гробът, изровен във утрото...
зад него, без шум, погребална кола
прегази на слънцето... лустрото.
Денят натъжи се и сам заваля,
а небето във студ окова се.
Мъжът днес погребваше свойта жена...
...И букетът с цветя разпиля се....
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me