Далече остана зад мене
животът - с дните препускащи,
а нощите - в сълзи облени.
Нечакани срещи, любов...
после внезапни и тъжни раздели.
Живот в безкрайно и дълго пътуване.
Логично е - ново завръщане.
С болки на рамо - и мои, и чужди,
които попивах и страдах - съчувствено ...
/дали бе това нужно?/
Живот - във очакване трепетно
на първия плач на детето ми,
звъннал - същинска камбанка
в зората на утрин тържествена...
Далече, далече остана
усмивката мила - на мама,
и таткова заръка - клетвена...
А там някъде - горе, блещука
една светла, прекрасна звездица.
Това е тя -моята баба,
Изпраща ми обич в искрици...
17:41:41 2011-03-24
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me