Раздра ти ризата.
И напосоки с кръпки те обши.
Личат ти белите конци,
... на мисълта.
Дори крилата -
не успя да ти ги сложи.
Непохватна е.
И разпилява ги -
перо подир перо.
(В заблуда си,
че някога ще ги сглоби отново.
И някога след нея ще летиш.)
Заблуда си –
вървиш със бавни стъпки
към тъмната прегръдка на нощта...
И... капки кръв
в кафето ти ще ръсне.
Отровата е скоросмъртница -
ти не допирай устни.
Не отпивай.
Ще ти брои и глътките...
И всяка следваща ще е
последна,
по-силна и от змийско хапане.
А нямаш антидот...