ЗАКЛИНАНИЕ
Помни ме тъй – загадъчно-менлива!
На страсти и илюзии във плен,
узрявам като златна юлска нива...
До Ангела в мен Дявол е стаен.
На ранина съм носталгичен вятър,
по обяд – буря, вечер – ураган...
И тайните съкровища в душата –
с копнеж по красота терзана,
зазиждам в стих. Такава ме помни!
И в Памет ме превръщай – да ме имаш!
Гали ме с огнената сласт на лятото.
Разливай лудото магьосно вино
из жадната пустиня на снагата ми –
от тебе да зачена радост зрима!
Под грозни мълнии – проклятия,
съдбовната ми болка взимай
и с пълни шепи пий Душата ми -
до дъно откровена – да ме имаш!
Мен –златна ябълка, ти, Змей-Горянин,
до сетна Есен в спомен запази.
В годишни пръстени аз нося рани
от бавни дъждове и зли слани.
Събирам сладост в плодовете,
че няма възкресение за грях!
За тебе тази обич ще е сетна,
за мен е първата, в която се познах!
О, няма възкресение за грях!
Такава – многолика ме пази!
Дори когато преспи накладе
и с вълчи бяс завие снежна хала,
стопила в бяло цветната дъга,
сезоните чрез мене ще пъстреят.
В огнището на Паметта добра,
с достойнство искам да остана в тебе:
от мъжката ти нежност извисена –
едно неостаряващо Момиче:
загадъчно и беззащитно-земно,
потребно като Истина! Обичай ме!
1978г.,В.Търново
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me