Не се разбуждай!...Спи спокойно, мила!...
Не ме усещай, че ще тръгвам...
Разбудиш ли се, ще ти трябва сила,
Повярвай ми, не те залъгвам!...

В  съня почувствах, нещо, твърде странно!...
Усетих някак, погледа ти, тъжен!...
Почти докосване, в косите ми, разстлано...
И сладко пак, в съня потънах, въжен...

Оставям те в съня, каквато най-обичам!
Прости, че нищичко, не ти споделям...
Че късни крачки неуверени, ще сричам...
Каквото писано е, ще претеглям!...

В съня, въпросите дочух, по телепатия...
Нали, и малкото, чертата ни, я има...
Не ти отвърнах, мили, не и от апатия!...
От силата, за теб тъй-нужна, да не взимам!

Разбрах те, мила!... И нямам, мисли скрити!
Накрай света дори, за нас, бих стигнал!
На малкото за залъка, в дома да бъдем сити!...
В повеля на дълга ми, непритихнал!... 

Върви! Ще чакаме!...И Бог, ще ни закриля!...
Накрай - да е!...Към теб - пътеката е кратка!
Недосънуван отговор, в съня ще диря,
за ранен утринен въпрос: - Къде е, татко?\"...