Изтънявам по черния гръб на асфалта,
разтопен в маранята, нажежена до синьо.
Гласът на реката вече не е тъй алтов,
а пресипнал и дрезгав, сякаш давен във вино.
Прегорели треви се заравят във пясъка
и потъват във дрямка добри и лениви.
В задушлива прегръдка е стегнало лятото
равнината, отпуснала рошава грива.
Във окото на кладенец - тъмно и бляскаво,
се оглеждам за миг. Капка слънчева пян
заслепява го бързо с невидима ласка
и клепача си бавно затваря герана.
После дълго стоя сред жита и метличини
и вкусът им изпръхнал пари устата ми -
за да пазя във себе си полета птичи
и да имат мечтите ми мирис на лято.