Нека да отворим сърцата си
и като мълнии света да извървим -
с полет висок на ръба на пропастта
и пред устата на горящия ад.
Да гледаме слънцето лице в лице,
да слушаме песента на лудия човек;
а после - страстно
и със лунатично обаяние -
да се изгубим,
тъй препускайки
на боядисан кон.