\"Сега си уморена
и може би сама...
Чувстваш, че не можеш
да се бориш повечe
с живота...
Но аз съм тук до теб,
а ти си в мислите ми,
и винаги ще бъда,
и винаги ще бъдеш...
Защото те обичам винаги,
дори и най-лошата да си
И дори за миг не съм си
мислила,
че мога да те изгубя...
Не ми се иска да е възможно
от живота ми да изчезнеш...
Защото ако ти си отидеш,
ще отнесеш и част от мен
със себе си...
~Недовършено~ \"
И ето отново
за теб си мисля...
За теб отново стих пиша...
Зная може би,
че няма да те трогна...
Че сълзите ми
няма да догониш...
Зная, че си тръгна
и на времето оставяш
болката да излекува...
Зная, че не мога
нищичко да върна
Сега осъзнавам
колко си била права..
Някога когато
само с думи,
които не разбирах
си ми вдъхвала опора..
Зная, че не искаш
дори да ме погледнеш
Зная и сега
че ти е трудно още да четеш...
Но зная ( и надявам се)
Търпелива си за края...
Който просто кратко ще напиша:
Обичам те!
Прости ми!