Отново търся твоите очи
във спомените - дишащи от мен,
превърнал в болка - нежните сълзи
изплакани от теб във онзи ден...
...Когато сякаш слънцето се скри
зад тъмен облак - и като насън
в нас любовта - в тъга се прероди
и с чувствата разплака се навън.
Където смях - разбит от тишина
накапала по ивиците време
с излъгани парченца от душа
душите ни опитваше да вземе.
Където мрак - останал насаме
със мислите ни - търсещи пощада,
препускаше през тъмното с коне
по черните павета на площада.
Отново търся твоите очи,
но в спомените няма да открия
онези тайнствени за мен черти
и с болка любовта ни ще изтрия...