Не ми се спи. Затисната от думи,
от недовършени абзаци и мечти,
душата ми сред спомени се губи
и търси някой, с който да мълчи.
Оглежда се в сълзите на светулки,
прелиства най-щастливите си дни.
Прегръща с поглед остарелите рисунки
и търси някой, с който да мълчи.
Светът ехти. Светът е пълен с хора.
От мислите им въздухът кънти,
а в моето сърце тупти умора
и търси някой, с който да мълчи.
Не ми се спи. Рисувам пеперуди,
а после ги превръщам във звезди.
Дали на Господ му е писнало от луди
и търси някой, с който да мълчи?...