Смъртта отне и теб,
а ние имаме нужда от подкрепата ти.
Не дочака дори мен,
да видиш за последно моите очи.
Дядо, липсваш ми много,
напусна този суров свят.
Исках да те видя отново,
но за срещата закъснях.
Днес разбрах, че смъртта не подбира -
млади, стари - всички събира.
Бедни, богати - всички,
взима им техните душички.
Отиде си без да ме видиш.
Без да дочакаш внуче от мен.
Колко щастлив щеше да бъдеш,
с обич щеше да е изпълнен всеки твой ден.
Смъртта и теб не подмина,
а беше на осемдесет и една година.
Както стоеше си сам,
отне те и не ще се върнеш от там.
Толкова много ми липсваш дядо!
Толкова много искам да си жив!
Да отседна до теб за малко,
денят ми да е щастлив...
Дядо, винаги ще останеш жив в нашите сърца.
Поклон пред светлата ти памет!