НЕ СПУСКАЙ ЗАВЕСИТЕ
Не спускай завесите вечер,
не скривай звездите от мен -
да гледам покрова небесен,
от звездната бездна пленен.
Пак лунният лъч да ме милва,
във бледа тъга да трепти,
неземни слова да намирам,
щастливо сърце да тъжи.
В любовна тъга пак изгубен,
да диря надвечен покой,
в неведом аз свят да съм влюбен,
в безкрайния звезден покров.
Не спускай завесите вечер
пред жадния трепетен взор -
притихнал, с звездите далечни,
да слушам аз ангелски хор.
10.01.2010 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me