Тази вечер искам 
да съм съд -
изящна гръцка ваза
с бойни сцени.
Да стене времето
в керамичната гръд
и вехнат кукуряците зелени,
които майка ти
е наредила в мен
(донесени от
европейска пролет).
Затворен в орехче
заспива морен ден
и Пепеляшките са
бели птици в полет
по тънките завеси
от сатен,
а ти си Принцът,
смръщил се с досада,
че в ни една не ме
откриваш мен...
Пантофката е пепелник
и пада,
за да се счупи на
секунди тишина,
които ще се
пръснат по килима.
Мобилният ти
час по час звъня-
отсреща беше
влюбената Зима.
А аз съм твърда
и красива -
древен съд.
Ще спя на масата ти
в тази нощ лилава.
Ще ме забравиш
(за пореден път),
цветята да изсъхнат
ще оставиш.