Колко време вече откакто ме напусна
живея отегчено между да и не,
само спомени остави, тъй че
да имам сънища поне.
Пращящия огън в мраморна камина,
кристални чаши със червено вино,
догарящите свещи и промъкващи се спомени
под бавно падащите капки на дъжда.
В далечната омая на съня
следи горещи в мен остават
за тишина във мрака, потайни стъпки
и устните забравящи в безкрая.
Мелодия от тъжната китара
на седем струни изплакана и преживяна,
докосващите пръсти и мечтата
да бъдем сред звездите само двама.