Душата се отвръща с отвращение,
когато срещне погледа ти сляп.
Очите се отвръщат със презрение,
когато срещнат облика ти слаб.
Ти слабичка душа си, материална,
погубена от дребния каприз.
Пред твоите очи са само митове
и грубости за мене твърде непривични.
Не помня вече облика на слънцето,
завряла се под масата с метлата.
Не помня вече светлината на нощта,
погребана под булчинска завивка.
Денят ми почва с злобния ти глас,
противно шибащ обичта във мене.
Завършва с края на леглото,
в което стоплям се със пухена завивка.
Къде отиде жаждата за обич?
Душата ми отдавна те напусна.
Очите ми отдавна се отвърнаха.
Сърцето ми жадува друга обич.