Кажи му - живот- и не питай,
къде разпиля младостта ти.
На нощите дивият ритъм
все още спохожда съня ти.
Но ти не си ти и е странно.
Сред пепел от страст вулканична
два скелета тъжно напомнят
за някаква обич предишна.
Объркано ровиш в сърцето.
Блуждаещо слушаш гласа си,
но няма и помен от трепет
сред кратер застиващи чувства.
Единствено вятърът-скитник
намира подслон в руините.
Забиваш в земята свещичка
и тръгваш самотно. На никъде.