Аз искам да проправя в теб пътеки нови, по които никой не е стъпвал още. Да стигна там, където сам не смееш да пристъпиш; където шепотът е вик, а викът - експлозия, зараждаща нов свят.
Аз искам да разчупя всички рамки, на пътеките утъпкани да кажа \"сбогом\". На всичкото \"типично, обичайно, повсеместно\" искам да даря по гума, а сама да се превърна в художник - нов свят да нарисувам - такъв, какъвто е в сърцето ми - жълто - ален, емоционален до безумство и по-красив от всички приказки на куп.
Аз искам да проправя в себе си пътеки нови, по тях да пусна своите мечти за сбъдване, превръщайки ги от мъничета в гиганти.
Аз искам да пребродя старите пътеки в мен и да даря на всички призраци покой. Да затворя стаите за бягство, защото са ми вече непотребни. Да пусна слънцето навсякъде.
И ето... започвам да рисувам по самите ни души...
Искаш ли един молив...?