И дори да не стигна до теб, ще те пазя в сърцето,
ще ти пиша куплет след куплет, ще ги хвърля в морето.
Ако то се смили някой ден, ще изпрати вълните
да изпеят тоз` тъжен рефрен и измият сълзѝте.

И дори да не стигна до теб, ще изгарям на клада.
Нека трижди да бъда проклет и не срещна пощада.
Ако в този живот е така, то защо го живея?
Не прибързвай, не махай с ръка, аз, Любов, ще успея!

Колене и ръце ще взривя, но до тебе ще стигна!
Всяка нощ аз към тебе вървя и разсичам енигми.
Ако, все пак, не стигна до теб, знай – умрял съм по пътя,
но в ръце с тихо цвете – букет от сърцето ми скъ̀тан.