Когато те докосвам в мрака
и искам времето да спре...
Когато до безкраѝност съзерцавам,
блаженството по твоето лице...
Дали любов е или страст е -
експлозията в моето сърце?
Или мираж недосегаем,
изплъзващ се от моите ръце?
А устните шептеѝки: \"Остани!\",
заклеват ли те или молят?
Щастливи ли ще сме, като преди?
Или това е само трепен полет.
Магията, стояща между нас,
ще видим ли и ще я оценим ли?
\"Обичам те!\" - ще кажем ли на глас?
И щастието си ще съхраним ли?
\"О, миг, поспри!\" - възкликнал е поета.
\"Не спираѝ!\" - ще извикам аз.
Не спираѝ, с устни пиѝ ме до полуда...
Обичаѝ ме, до сетния ми час.