Тези дни се навършиха 7 години от кончината на Радой Ралин. Да си спомним за него!
 

С палтето вехто и торбичка

преметнал вечно през гърба,

по гуменки го знаят всички

да обикаля из града.

Навирил козята брадичка,

върви по здрач и ранина.

Тук спре да поздрави момичка

там позасуканка жена...

Късмет на всеки пожелава.

И то във пъти, боже мой!

Все с мокри котета задява,

усмивки сее в студ и зной.

Не ще лъщящи лимузини,

ни бори се за пост и власт,

едно едничко - дето мине

да разведри с напевен глас.

Едно едничко - толкоз просто:

чрез неподправени слова,

дано повлее малко мозък

поне у нечия глава...

Властта е ясно - не те рачи.

За никоя не стана свой.

За хората си бе обаче

и си оставаш Бай Радой!