Принцът-мрак превземаше смеха
и светлината пиеше ми жадно,
звездите бално чупеха крака
и падаха във мрежите му хладни.
Предрéшен като мил чудак
надеждите натика във пантофка.
Каляската наивно не разбра,
кой кой е в тази постановка.
В очи ми хвърлил есенни листа,
безкрайно-дълго с феята танцува.
А Пепеляшка боса във снега,
вълшебните си приказки сънува.
Сълзите, даже не разбрах,
кога във диаманти ги превърна.
Опита и сърцето... не можа,
безценно бе... и го изтръгна.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me