Щом твоите очи ме галят
ставам въгленче разпалено -
оченце живо от жаравата.
Докоснеш ли с ръце косите ми -
усмихвам се като фиданка
за първи път от цвят засипана.
Ще крия крехката ни тайна
от зли очи - да не завидят,
че за сърцето си омайниче -
туй биле самодивско, само
в предзалезна роса сме късали
да варди обичта голяма!
1977г., В. Търново
Из книгата \"Тайнства\"
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me