Къде са, майко, синовете твои
да видят, що се случва днес?
Къде са някогашните герои
отново да опазят твойта чест?
Че бориха се за страната,
и бориха се с твойте врагове,
а сякаш пак умира свободата,
и недостойни твои синове
ни водят пак към нищетата.
Че на Балканите си ти една -
на всички Майка, и за всички скъпа.
Но заминават твоите деца,
и мнозина у дома не се завръщат.
Един мъдър поет, един мъдър човек
бе описал така родината своя :
\" ... Ти си мъртва страна, ти си мъртво море,
мойта лодка разбита потъва ...! \"
Но за мен ти си жива страна,
ти си вечно море,
ти никога не се огъваш!
Българийо, за мен си ти една
с Балканите, с Морето, с Планините.
По - красива няма на света,
но кой днес тебе оцени те?
Къде са, майко, твоите деца?
Героите ги няма, останаха следите,
от миналото славно, от тяхната борба.
Сега по - често срещат се сълзите!
Българийо, за тебе те живяха,
за теб творяха, пяха и умряха,
за теб се биха в общата борба,
за теб, за общата ни Свобода.
Къде са, майко, твоите чеда?
И те са дали нещо на света,
и те са дали нещо на децата свои.
Прости им, че напускат те сега,
тези, що остават тук за теб милеят.
Те ще пазят твойта Свобода!