Аз няма да се раждам все така,
изопнал до полуда стиснатите устни,
без капка стръв в протегната ръка,
без шум от стъпки в улиците пусти.

Аз няма да посрещам вечния покой
със поглед строг под свъсените вежди
и с рани в тялото от бурния порой,
залял с отломки утрешни надежди.

Аз няма да посрещам утрешния изгрев
с очи премрежени от скърцащия пушек,
с петната кал по празничната риза,
в ребрата мълком без оръжие промушен.

Аз няма да посрещам утрешния залез
без болката в нощта на стиснатите устни,
с жена до мен и в горест остаряла
в безкрайност на сумрачна пустош.

И търся, търся нови времена,
не чакам този свят да се разпадне,
макар че всички имаме вина,
когато ни убиват от засада.