Попаднал в буря, кораб пори
с носа си пенести вълни.
Смрачени, морските простори
разтварят паст към дълбини.

И все по-силно вие вятър,
повдига водни планини.
С огромни зъби хищен гатер
прорязва мрачни падини.

В тях кърмата се скрива цяла,
след миг е яхнала вълна.
Моряк с лице платнено-бяло
шепти молитвени слова.

Съзира в далнините пристан
и кей с очакваща жена,
и дяволът със клетви триста
изпраща в черната стена.

С една надежда, с нови сили
завърта тежкия си рул
и плава кораб сетни мили
към бряг, сирените им чул.

Той пред носа им ще изплува,
като икона, с флаг червен.
Надвил над мрака, ще целува
морякът идващия ден.