От лутане... съвсем обезумяхме.
От скитане си скъсахме опинците.
Раздухваме жарта, да не угасне,
но няма пламък - да огрее всинца ни...
Малцина сме... Навярно ще е всуе...
И колко глас във себе си да сбираме,
та като викнем - всеки да ни чуе?
А сили - да дочакаме разбиране
на наш\'те неразбрани идеали?
Дали ще видим как покълва семето,
което (мисля) вече сме посяли?
Дано! Дано! Дано ни стигне времето!
Дано сред нас останала е почва
способна да захрани силни корени!
Дано спестим поредната отсрочка
на нашите деца! Злините сторени
със глас да назовем! Че с овчедушие,
мълчание, покорно примирение,
ще стигнем... до Голгота-та... Разпънати
на кръст... от собственото си търпение!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me