Харесвам сърдития есенен вятър,
пригласящ на вълчия вой,
следя в небесата как птичето ято
вещае внезапен порой.
Нагазвам в потока, препуснал отвързан
сред бесния грохотен шум,
чиито завои отгатвам с ходило,
опипващо речния друм.
Възпявам живота, но не настанена
в уютния тих кабинет:
на мене се падна щастливия жребий
да бъда в доспехи поет.
Сърцето ми, свикнало с радост да пие
поука от всяка беда,
ликува, дори ако в схватка пострадам
от люта враждебна стрела.
И ето, отново сурово ме буди
да стана във ранни зори
и с още нестихнали рани да тръгна
във новите куп изпитни.
То знае, че земният път ни е даден
от мъдрия Господ-Творец
да сплитаме с длани, до кръв изранени,
победния лавров венец.
6.ХІІ.2000 год.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me