Преследват ме неясни гласове,
на спомени, желания и звуци.
Припламне стих и сам се оплете -
недоизказан, неулучил…
И тръпне мисълта ми пак,
като врабче – подскачаща и гладна…
И как да се усмихвам? Как?
На хаоса сред болките попаднала,
измъчвам се от Самота и празни думи,
нетрайни образи, запуснати пътеки,
съмнения ревниво-груби…
Изгубих ли доверие в човеците?
1983г., В.Търново
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me