Изписах и последните си листи.

Мастилото отдавна май изсъхна.

Остана само този лист... И мислех

със споменът за теб да го запълня.

Опитвам. Но не мога да напиша

и ред  дори - ръката ми се спира.

А думите напират... Сякаш дишат

във мен. И вече нищо не разбирам...

Опитах много пъти - все напразно.

Но нека някой каже, че е лесно

със думи да обхванеш необятност,

да оковеш във брегове безбрежност,

да облечеш във цветове незримост,

във песен да изпееш тишината,

от бучки лед  да сътвориш огниво,

със сенки да опишеш светлината,

във стреме да запрегнеш бурен вятър

и да обърнеш Дявола... към Бога.

В сърцето ще те нося, във душата...

Но в стих да те опиша - не, не мога.