Аз съм дявол –

но с ангелски бели крила.

Под черупка е скрито сърцето ми.

И не е нито в нрава ми,

нито в кръвта –

да вървя с тиха обич към тебе.

Дето мина, разстилам отровна мъгла

и тревите суша с огнен дъх.

Само с пръст да те пипна,

ще сторя на прах

всичко – в твоята същност на мъж.

Ще разплискам из теб

непозната тъга,

дето с нокти до кръв ще гребе.

И ще вдигнеш ръка

като празен ръкав –

да се кръстиш пред късче небе.

И ще молиш за милост.

Тогава сама

ще те вържа с любовни слова...

Аз не съм като тебе, всесилния Маг,

но повярвай: аз мога това.